Д-р Мими Виткова в момента ръководи здравноосигурителен фонд и е председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Тя е била министър на здравеопазването в кабинета на Жан Виденов между 1995 г. и 1997 г. Тя участва в сформираните от Министерството на здравеопазването пет работни групи, които обсъждат представените през септември идеи за здравна реформа и промяна на здравноосигурителния модел. Сериозна част от намеренията на министерството минават през проекта или за пълна демонополизация на здравната каса и прехвърляне към частните здравни фондове на управлението на здравната вноска от 8 на сто или за допълнително събиране на задължителна здравна застраховка, обявена с "работна" стойност от 12 лв. на човек. "Дневник" потърси Виткова за коментар как текат разговорите и на какъв етап е реформата:

Участвали сте във всички пет работни групи, в почти всичките им заседания, всеки ден. Какви са впечатленията ви от дискусиите?

- Начинът, по който се подхожда, е, меко казано, несериозен, за да спестя по-груби квалификации. Здравната система се върти в параграф 22, а властта иска да се съсредоточим единствено и само върху парите.

По време на тези дискусии няма разговор за сериозни проблеми, които остро засягат и здравето, и живота на хората, които не се решават с пари. Те не зависят от пари, а от контрол, от правила и по-добра администрация.

Разговорите не вървят в плоскостта – дайте да видим какви са проблемите и как да ги решаваме. Нищо подобно не се обсъжда. Ако се прокрадне подобен елемент, темата бива оставяна да заглъхне.

Защото сякаш няма желание да се промени друго. Не че не може, но няма желание. За това трябва управленска и воля, и компетентност в тези, които трябва да взимат решенията.

Затова всичко върви в плоскостта на това как да сменим финансовия модел. Защото някой е решил, че това е панацеята.

Тогава какви са ви очакванията за изхода от тези заседания?

- Когато има грешно условие на задачата, не може да има вярно решение. Грешното условие е, че всеки от оглавяващите работните групи – служители и експерти на Министерството на здравеопазването, започва заседанието с четене на заповедта на министъра – кой от двата модела да изберем или да предложим трети. За промени единствено и само в осигурителния модел. Това е грешното условие.

Събра се немалко потенциал – и експертен, и времеви. Можеше да се видят всички проблеми, да се откроят онези, които не искат пари за решаването им. Да видим пари необходими ли са допълнително, колко и как да ги управляваме.

Е как да решим необходими ли са пари и колко, като никакъв анализ не беше представен? Никакъв. Когато над 20 години в осигурителната система няма нито един актюерски разчет кое колко струва.

Всичко трябва да се остойности, за различните дейности да се сметне стойността като време за работа, квалификация, апаратура, да се прави разлика с други подобни лечения. И да се стимулира новото, ефективното, ако то е по-добро. Всичко това трябва да се проиграва непрекъснато. Медицината се развива, а ние нямаме една съвременна стойност.

Няма данни как са образувани цените на клиничните пътеки, какво влиза в тях, защо са в пъти разлика в различните болници. И никой не пое конкретни ангажименти със срокове.

Как може без всякаква база и финансови разчети, да предприемаш такива революционни стъпки, такива сериозни решения, не се взимат по такъв несериозен начин. Как се очаква от нас да вземем каквито и да било решения.

И не е само липсата на информация за средствата. Ето имате големия проблем с огромния брой хоспитализации, по който показател България е на челните места в Европа. В групата за доболнична помощ поставих точно този въпрос. Поисках да видим откъде идват най-многото насочвания за прием в болница. Няма данни. Кажете какво е това – само повтаряме колко са много, но защо са толкова никой не знаел.

Като поставяте въпроса, какво ви се отговаря?

- Че няма данни. В становищата си и двете асоциации на застрахователите казваме точно това – намираме се далеч от идеята за каквато и да е демонополизация.

Да се намерят повече пари за системата не е задължително да минава през увеличение на вноската за хората. Държавата е поела ангажимент да финансира две трети от населението, а внася една трета от парите. Тя ще бъде ли равностоен участник в системата. Ако не е възможно, да спре да отговаря за вноските на служителите с високи доходи – държавни служители, полиция, министерство на отбрана, съд.

При няколко хиляди лева заплати защо държавата да плаща и вноските на тези хора, взимайки от данъците на хората, които сами си покриват здравните разходи?

Има ли поне разчети колко реално ще струва, за да се осъществят планираните промени, да има демонополизация и да бъдат включени застрахователите?

- Също няма. Част от парите задължително ще трябва да са за администрация. При първия модел дори парите за здраве реално ще намалеят. Предвижда се вноската да не бъде пипана, явно някой е изчислил, че парите стигат. Признава се, да речем, че лошо се управляват и затова ще ги дадат за управление на частните здравни застрахователи. В същото време явно никой не мисли, че от тези 8 на сто вноска, като влязат застрахователите да я управляват, трябва да се вземат пари, за да се създадат два фонда.

Единият трябва да е гаранционен, за да се гарантира плащането дори и при фалит на застраховател. А другият – за изравняване на риска в зависимост от това кой застраховател какви пациенти осигурява, с какви болести и т.н. Ясно трябва да знаем, че от тези 8 на сто ще има административни разходи. Ако сега тези пари не стигат, допълнително ще вземем от тях.

Другият модел пък казва, че парите не са достатъчни. Някой някъде е сметнал, че не стигат 860 милиона, ние не разбрахме защо са точно толкова. И да се съберат с 12 лв. вноска от всеки. За тази година общите разходи за здраве са около 8 милиарда, а близо половината от тях са от джоба на хората. И никой не казва как ще намалим тези преки плащания, как с 860 милиона ще покрием близо 4 милиарда?

Все пак в момента има цени на клиничните пътеки. Как се е стигнало до тях? Как са сметнати сега?

- Когато попитах в комисията по болнична помощ какво се договаря всяка година с рамковия договор, как се определя къде да се дадат повече средства, къде по-малко, ми беше отговорено, че това е търговия.

Можете да попитате надзорниците на здравната каса как се решават парите за пътеките. Но мисля, че никой не може да ме опровергае, че сумите са доста произволно определени. Дори в публични изказвания членове на надзора са признавали, че когато някой от специалистите по определени специалности много гръмко се оплаче, подаде искане до надзорния съвет, цената се коригира. Който не се оплаква – така си седят стойностите.

Даже при представянето на моделите ясно се каза, че има надценени и подценени клинични пътеки. Това е признание, че не са използвани изобщо обективни критерии при определянето на цените.

Има как да се излезе от това, стига да има желание. Надявам се всяка болница има разчети кое колко й струва по клиничните пътеки. Не е сложно да им се изискат данните, като може болниците да се разделят на общински, областни, частни. Да се постави условие информацията да се предостави по определен стандарт, типово - точка по точка. Така лесно ще се направи съпоставка, анализи и ще се намери отговор как да се образува средна цена на клиничната пътека.

И тогава вече могат да се правят анализи къде и защо се губят пари, как да търсим отговори и решения. Няма как да стане иначе.

Казвате, че има редица проблеми, които не се нуждаят от допълнително средства. Дайте примери?

- Има колкото искате. В момента изобщо не се знае какво покрива касата и какво не – не го знаем нито ние, нито пациентите. А творчеството да се взимат пари е толкова широко в момента. Колекционирам най-фрапиращите заявки, за които се иска допълнително заплащане от доброволната застраховка на хората при нас.
Случвало ни се е пациенти да идват със сметки от болницата, в които се искат пари и за клечки за уши.

От вчера имам конкретна фактура за пациент с оперирани гласни връзки по клинична пътека, за която манипулация от него, съответно от нас, се иска да плати анестезията. Тази анестезия включена ли е в пътеката, може ли да се допусне, че подобна операция може да мине без анестезия? Всеки ден са подобни случаи. Затова искаме ясно да се изясни какво точно и как се покрива от касата.

Как с промяна в модела на финансиране ще решим например и тежкия дефицит на кадри извън големите градове. Ръководител на областна болница ми е признавал, че от всичките му акушер-гинеколози един може да извършва оперативна дейност. И говорим за областна болница. Тя разполага само с един нефролог, който отговаря за хемодиализата и който не си е на мястото, създава опасност за стотици пациенти. Няма цели направления в медицината – 60 са патоанатомите в цялата страна. Тези неща не се решават с пари, а с управленски решения.

Продължавам – защо всеки трябва да си купува апаратура, на по пет метра скенер до скенер? И няма кой да работи на тях. Няма изисквания и сертификати, никакви гаранции за владеене на определена методика за боравене с апаратурата. Купува си някой някакъв апарат, инсталира го в кабинет и почва да работи. Но може ли, разбира ли, доколко достоверни са резултатите, дали правилно са разчетени. Това няма явно никакво значение, няма контрол, няма изисквания, критерии.

И в хода на тези разговори го поставиха експертите, не аз – експерти от съответните области, академици. Въртим обороти на изследвания, които са с неизяснена достоверност и често могат да се окажат фатални. Имаме случай на ехография, направена по време на профилактика, уж нищо не е открито и след месец – огромен карцином на гърдата. Какво е видял този лекар преди месец.

Представяте ли си, че никой не знае колко такива хора оперират и на практика няма отговор направените изследвания достоверни ли са.

Вземете и лекарствената политика, политиката за медицинските изделия – те най-много натоварват бюджета на хората, оттам са най-големите директни плащания. Никой не знае реалната, производствената цена на медицинските изделия, никой не знае какви са надценките, кой какви комисиони е взимал. Същото е и при лекарствата – в една болница аспиринът е 0.30 лв., в друга 1.30 лв. Как става това?

Всичко това финансова реформа ли иска? Не. Но никой явно не желае да влиза в тези проблеми и да им търси решенията.

От всичко това излиза, че за месец и половина резултатът не е особено голям, така ли?

- Експертните групи могат да са от полза и да се произнесат едва когато се представи нещо задълбочено. Министерството освен да каже какви промени иска, да каже и какви проблеми е видяло, на какво стъпват предложенията, да даде аргументи, обосновка. Да каже – ето ви данните, от които направихме изводите си. Тогава да потърси съвет на прав път ли е.

Експертите трябва да имат база. Поисках да чуя аргументите на работната група, подготвила двата проекта. Не се получи, никой не знае кой е направил тези проекти, откъде ги е извадил и на базата на какви данни.

Извикал си външни експерти, ами срещни ги с твоите, да се видят и да разговарят. Нямаше такова нещо.

Да не казвам, че ако министерството държеше особено на мнението на тези хора, които събра, можеше поне веднъж да удостои заседанията с присъствието ако не на министър, поне на някой от неговите заместници. Никой от тях не дойде.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки