Три прогнозни варианта за населението на България до 2040 г. са разработили учени от Департамента "Демография" към Института за изследване на населението и човека /ИИНЧ/ при БАН по проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България, възложен от Министерския съвет на БАН.
 
При най-лошия вариант, към 2040 г., би трябвало населението в България да наброява 5 860 000 души, при втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, би трябвало да наброяваме 6 520 000 души. каза в Националния пресклуб на БТА проф. Антоанета Христова - директор на ИИНЧ-БАН и добави, че в изследването са участвали и учени от други институти на Академията. При най-благоприятния вариант, който според нея е доста нереалистичен, би трябвало населението на България да е 6 750 000 към 2040 г.,

Изследване прогнозира демографски процеси у нас до 2030 година

По проекта е направена прогноза за развитието на България до 2040 г. или симулационни варианти, базирани на това колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат, каза проф. Христова. Тя съобщи, че първият вариант за демографското развитие на България до 2040 г. е наречен инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". Вторият е умереният вариант, при който "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето, отбеляза проф. Христова.
 

Прогноза: Населението на България ще бъде под 7 млн. души догодина

Директорът на ИИНЧ-БАН обобщи, че изводът от направените симулационни варианти е, че в следващите години, при всяко положение, независимо от това какви политики се прилагат, броят на населението в България ще намалява. Това не трябва да бъде новина, която се повтаря постоянно, а новина е какви мерки се предприемат за преодоляване на негативните демографски тенденции, заяви тя.
 
Много често в медиите се използва думата "изчезване", но тя не съответства на състоянието на българската популация в следващите десетки години, за които говорим, коментира проф. Антоанета Христова.Тя каза, че сега броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1,5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1,83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции, заяви проф. Антоанета Христова.

Само за десетилетие населението на България намаляло с над 400 000 души

По думите й раждаемостта у нас занапред може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от други общности, близки до нашата култура.
 
Прогнозата за структурата на населението към 2040 г. и при благоприятния и при неблагоприятния вариант предвижда да се увеличава населението, което е във "висока възраст", каза проф. Христова. Тя добави, че затова трябва да има специални политики към това население, за да може то да е по-дълго време на пазара на труда.
 

Проф. Кремена Борисова отбеляза, че населението зависи от демографските процеси, свързани с естествената смяна на поколенията. Демографските процеси, освен раждаемост и смъртност, включват и сложните миграционни движения, които са особено актуални за нашата страна през последните десетилетия. По проекта отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско спрямо редица страни в ЕС, като около 6 пъти е разликата и при двата пола в средната годишна работна заплата у нас и в ЕС, информира проф. Борисова. Тя добави, че има и силна конкуренция между развитите страни за привличането на работна сила и в условията на свободно движение на хора в ЕС част от нашето население напуска България и търси по-привлекателни условия на труд, работа и живот.
 
Изследването показа, че около една трета от нашето население в трудоспособна възраст е извън пазара на труда, а 80 процента не желаят да работят на този пазар, заяви проф. Кремена Борисова. Тя каза, че в страната са се формирали региони с висока концентрация на трудови ресурси и работна сила с ниско образование, които трудно се мотивират да се включат в заетост. "Лицата в работната сила и извън пазара на труда с ниско образование са около 1 милион през 2017 г. и затова са необходими мерки за насърчаване на участието им в образованието и обучението", коментира проф. Борисова. Тя каза също, че от анкетираните по проекта 25 процента са заявили, че биха напуснали страната.

Десетте държави с най-бързо изчезващо население в света са в Европа

Проф. Татяна Коцева представи данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.

По проекта са разработени и мерки за грижите за децата от 0 до 7 години, тъй като това е "голяма липса в България", каза проф. Коцева. Сред мерките са изплащане на компенсаторна сума на родителите, ако детето им не е прието в ясла или детска градина, да има възможност за платени грижи в дома, за да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на родителски кооперативи и почасови услуги за децата до 5 години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, свързана със специализирани обучителни курсове в бюрата по труда, предложи проф. Татяна Коцева.
 
Доц. Стоянка Черкезова говори за проблемите, свързани със стареенето, смъртността и качеството на живота у нас. Тя каза, че по проекта са разработени мерки за намаляване на детската и преждевременната смъртност. И в нашия проект, но и във всички проекти и изследвания на ООН, на Евростат и на Световната банка се очаква, че населението на България ще остарява, заяви доц. Черкезова. Тя каза, че делът на възрастните хора от нашето население занапред ще се увеличава. До 2030-2035 г. у нас се предвижда все "по-рязко да спада населението между 40 и 64 години, както и населението между 15 и 39 години, а населението над 65 години ще продължи да се увеличава", прогнозира доц. Стоянка Черкезова.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки