Защо е било нужно полагането на клетва?
Според повечето изследователи - да не се разпространи медицинското познание сред невежите. Съсловните знания трябвало да се запазят вътре в гилдията, а уменията да се упражняват съвестно и по правилата на професията.

Какво е всъщност Хипократовата клетва?
Това е молба към боговете и обещание от учениците, които ще изучават медицинското изкуство – да се грижат за учителя си и неговите деца, да работят в интерес на болните, да лекуват според силите и знанията си, да се въздържат от причиняване на вреда, неправда или сластолюбие, да не разказват това, което не бива да се разгласява. Не се съдържа обещание за сигурно и успешно оздравяване. Нито една дума или израз от Клетвата не говори за безрезервна отдаденост в служба на пациента. В упражняването на своето изкуство, което е познание за малцина, лекарят има право да бъде заможен, щастлив и уважаван човек.

Клетвата в Хипократовия сборник започва със следните думи:
„Кълна се в името на Аполон лечителя, Асклепий, Хигия, Панацея и всички богове и богини, които вземам за свидетели, да изпълнявам честно, според моите сили и знания тази клетва и писмено обещание.“
Става дума за клетва и обещание пред семейството и роднините, от които е придобито лекарското знание. Клетвата е в името на предците - тези, които са предали лекарското изкуство. Във втората част на изречението се съдържат думите „според моите сили и знания“. Да, според силите и знанията, нищо повече. Няма обещания за сигурно и божествено изцеление.


„На учителя, който ме е научил да лекувам ще гледам като на баща. Ще деля с него своите приходи, когато се наложи ще му помагам в нужда, ще гледам децата му като свои братя.“
Текстът подсказва, че освен от семейството, медицинско знание е било придобивано и от друго място – от учители. Самият Хипократ, освен от знатния си лекарски род, се е обучавал и в школата на остров Кносос. Полагащият Клетвата дължи безкрайна и доживотна благодарност към учителя и неговите деца.

„И ако поискат да изучават нашето изкуство, ще им го преподавам безвъзмездно и без всякакъв договор. Ще уча на принципите на медицината, ще давам обширни обяснения на тях и на учениците, които са положили клетва и на никой друг.“
За децата на учителя преподаването на медицински знания е безплатно, но това не се отнася за останалите ученици. Вероятно Клетвата се е полагала в началото на обучението, а не след завършването. Който е искал да стане лечител, трябвало предварително да обещае, че ще спазва определени норми и правила. И пак става въпрос за посветените – изкуството се изучава и се предава на тях и на никой друг. Защитават се интересите и знанията на семейството. На своите деца и на децата на учителя знанията се дават безусловно, а на външните ученици – срещу заплащане и след полагане на клетва.

„Аз ще препоръчам на болните подходящия режим според силата и познанията си и ще се въздържам от причиняване на вреда и несправедливост.“
Хипократовата медицинска школа за първи път обръща внимание, че начинът на живот също влияе върху здравето на хората. Лекарят помага според уменията си, но той не е всесилен, не е всезнаещ, не е бог. Притежаващият медицинско познание може да помогне или да навреди. Изречението „преди всичко да не се вреди“ (primum non nocere) не се съдържа в този текст - то е сентенция на латински, добавена доста по-късно, по време на Римската империя. Хипократовата клетва е обещание лечителят само „да се въздържа“ от причиняване на вреда.

„Никога и никому няма да дам смъртоносно лекарство, дори да ме моли за това и няма да му дам такъв съвет.“
Лекарите по това време са били както лечители, така и отровители. Тяхно е било знанието как се приготвя отрова и как да се даде незабелязано. Понякога са ги използвали за премахване на врагове или политически опоненти. Школата на остров Кос, явно е искала да издигне лекарското изкуство над нивото на гадателите, магьосниците и отровителите. За самия Хипократ се носи предание, че е отровил двама свои неблагодарни пациенти, които платили за лечението си с дребни монети. Не се знае дали това не е съчинено от злобните му противници. По-широкото тълкуване е, че това изречение е против асистираната, подпомогната от лекаря смърт. Думата „евтаназия“ (лека, безболезнена смърт) е измислена един век след написването на Клетвата.

„Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само, за да лекувам някой болен, като се държа чист от всякаква неправда или сластолюбие към мъжете, децата и жените, били те свободни или роби.“
Посещението в дома на болния е разкривало интимни тайни - негови и на близките му. Изглежда, че се е случвало лечителят да има интимни връзки с мъжете или жените – роби или граждани. Гръцкото общество имало доста свободни нрави, сексът не се е считал за нещо срамно и необичайно. Написаните по-горе думи за лекарското изкуство, за високото обществено положение, за изключителността на този, който лекува, подсказват, че сластолюбието в дома на болния ще принизи лекаря до слабостите и пороците на обикновените хора.

„Всичко, каквото видя или чуя при изпълнение на своята професия и което не бива да се разправя, аз ще запазя в тайна и ще го смятам за нещо свещено.“
Популярното тълкувание за лекарската тайна. В процеса на лечение, при контактите с болните е възможно те да споделят свои лични неща – семейни отношения, драми, изневери, отровителство, придобито богатство, лъжи или други прегрешения. Някои заболявания е било по-добре да се запазят в тайна. Думите „което не бива да се разправя“ отварят една възможност да се огласява част от наученото – това, което прецени лекаря или го изисква морала на обществото.

„Дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и живота и да стана прочут за вечни времена, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.“
Думите, с които завършва Хипократовата клетва, са пожелание към себе си. Спазването на високите изисквания на изкуството и съсловните правила, ще осигурят слава и успех в живота. Не се говори за бедност, а за житейски и професионален успех.

Източник: еpicenter.bg

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки