Столичната лекарска колегия вчера предложи да бъдат определени лечебни заведения с непрекъснат режим на работа и звена за интензивно лечение с различни профили, както и да се изградят ясни правила за комуникация и координация, които да бъдат задействани при възникване на инциденти със значителен брой пострадали на територията на София и София- област. От колегията предложиха още да се подобрят комуникациите на  структурите в държавата при тежки инциденти, като се определят специални, конкретно фиксирани спешни центрове, които да поемат пострадалите при тези тежки инциденти, както и на спешните случаи в София по принцип. Според тях тези центрове за София и София-област трябва да бъдат УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, ВМА, УМБАЛ „Св. Анна” и УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ” – лечебните заведения, които поеха пострадалите след катастрофата край Своге. От Столичната колегия предложиха също така да се осигури безлимитна дейност на конкретните медицински заведения, както и да се наложи строго регаламентиран ред за комуникация и координация между ЦСМП и посочените лечебни заведения с цел максимално обезпечаване и навременност на транспортната дейност за спешна помощ.

 

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров коментира пред Zdrave.net предложението на колегията и заяви, че държавата трябва да поеме функциите си при бедствени и извънредни ситуации.

 

Д-р Маджаров, какво мислите за предложението на Столичната лекарска колегия да се определят лечебни заведения с непрекъснат режим на работа и звена за интензивно лечение с различни профили, които да бъдат задействани при възникване на инциденти със значителен брой пострадали?

 

Смело мога да твърдя, че системата за спешна медицинска помощ реагира адекватно и до голяма степен намали последиците от трагедията край Своге. Точно тази катастрофа накара колегите да излязат с това предложение. Катастрофите ни припомнят за това какво би станало, ако има по-голямо бедствие. Т.е. ние трябва да ги използваме като червена лампичка, която от време на време светва, за да ни напомня какво ще се случи, ако станем свидетели на масова трагедия, причинена от природно бедствие. Тази инициатива трябва да се подкрепи, защото в последните двадесетина години това задължение на държавата да осигурява гражданите при бедствия и аварии при спешна медицинска помощ беше до голяма степен неглижирано, формално уредено в закони, но прехвърлено като задължение на търговските дружества – лечебни заведения. Необходимо е да се създаде организация, която чрез промени в Закона за защита при бедствия да гарантира, че населението при такъв вид инциденти ще може да разчита на една координирана спешна медицинска помощ.

 

Какви трябва да бъдат промените?

 

Нашето предложение трябва да се фокусира върху това как да бъде структурирана и как да бъде финансирана непрекъснатата готовност за реакция при спешни ситуации. В момента тази материя е уредена в Закона за бедствията, в който, наред с другите съставни части на единната спасителна система, са включени и Центровете за спешна медицинска помощ и други лечебни заведения. На първо място това не гарантира координираност, а на второ – центровете за спешна медицина не могат да осигурят адекватна помощ без логистичната подкрепа на лечебните заведения за болнична помощ. Реално крайните спасителни мерки се оказват в добре подготвени и оборудвани лечебни заведения за болнична помощ. Предложението ни е в Закона за бедствията или в наредба на Министерски съвет да бъде упоменато точно кои лечебни заведения носят отговорност за националната сигурност и как точно ще бъдат финансирани. Към момента в същия закон е уточнено, че финансовото, материалното и техническото осигуряване на тези съставни части на системата за сигурност се осигурява от съответните министерства, както и от търговските дружества (лечебни заведения) за техните обекти. Тук обаче има голямо противоречие със ЗЗО, тъй като лечебните заведения се финансират от здравноосигурителните вноски на българските граждани. Не е редно здравните осигуровки да бъдат ползвани за осигуряване на защита при бедствия и аварии.

 

Как трябва да се промени това?

 

Когато става въпрос за национална сигурност, държавата е длъжна да осигури отделни средства, с които да финансира тази мрежа от болнични заведения, които ще поемат отговорността да реагират в тази ситуация. В момента тази отговорност формално е възложена на всички лечебни заведения. Всички лечебни заведения имат планове за действия при бедствия, но координирано провеждане на учебна тревога не е провеждано от близо 10 години, нито са подготвени да обезпечат финансово тази дейност. Смело мога да кажа, че тези планове са формални, тъй като парите, които лечебните заведения получават от НЗОК, не могат да бъдат използвани за изграждане на система за реакции при бедствия. Това не е позволено по Закона за здравното осигуряване, където ясно е посочено, че здравноосигурителните вноски служат за лечение на здравноосигурени лица. Когато се случи такова бедствие или авария, пострадалите често не са осигурени, затова държавата има ангажимента да осигури тази част от здравеопазването.

 

Как точно трябва да се направи?

 

В последните години много от задълженията на държавата в тази област бяха прехвърлени на НЗОК. Единната система за бедствия, нейните цели и елементи трябва да бъдат осигурени с държавни средства, а не със здравноосигурителни вноски, в частта болнична помощ. Предложението за безлимитна дейност на четири лечебни заведения противоречи на равнопоставеността на лечебните заведения. Помощта при бедствия трябва да бъде осигурена с финансиране от Министерството на здравеопазването или например от МВР. Също така в този закон трябва ясно да бъде посочено кои точно са лечебните заведения, които изграждат гръбнака на помощ в тези ситуации. Единната спасителна система по Закона за защита при бедствия трябва да бъде осигурена с целеви средства, защото това е част от националната сигурност на държавата.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки