Д-р Маджаров, какво трябва да се промени в бюджета на НЗОК, който предстои да бъде приет за следващата година, за по ефективно финансиране на здравеопазването?

- На първо място в бюджета на НЗОК за 2019 г. трябва да се възстановят фиксираните параграфи по дейности. Т.е. това, което се предложи на парламента за гласуване като сума за заплащане за ПИМП, СИМП, болнична помощ, лекарства и всички останали дейности, заплащани от Касата, трябва да има записано в самия бюджет, че вътрешнокомпесаторни премествания между отделните параграфи не се допускат. Парите, които парламентът е гласувал за съответната дейност, трябва да бъдат отпускани единствено за тази дейност, независимо дали през годината са били усвоени или не. Ако не бъдат усвоени, в края на годината трябва да се отделят като икономии за разплащане на тази дейност. Това означава да има гаранция за договореното разплащане. Не да обещаеш, че ще платиш 100 млн., а накрая на годината да платиш 98 млн. Ако пък има преразход да е ясно точно кой и колко преразход е направил. За мен това е най-важното в бюджета на НЗОК за 2019 г. 

Болниците продължават да изпитват затруднения заради лимитите. Какво е решението там?

Има много варианти, при които т.нар. лимити да не тежат толкова много на болниците. Предстоят разговори с новия управител на НЗОК и с представителите на министерството. Смятам, че ако успеем да ги направим по-гъвкави и самите лимити да бъдат съобразени с реалната дейност на лечебните заведения. Т.е. да имат възможност, ако отпуснатите по договора с НЗОК средства не бъдат усвоени един месец, да могат да бъдат използвани тогава, когато има по-голям поток от пациенти. Така лимитите няма да бъдат усещани като толкова голяма тежест. Иначе БЛС винаги е бил против лимитирането на дейности, доколкото това може да си го позволим. Най-добре е лечебното заведение да работи без да мисли за това какъв бюджет има, за да може да действа по чисто медицински показания за лечение, а не да връща пациенти. Надявам се, ако не тази година, то на следващата вече да се състояли промените, които очакваме да предложи министъра на здравеопазването и това да стане факт.

Един от най-големите разходи в бюджета на НЗОК са лекарствата, като всяка година Касата завършва с дефицит заради това перо. Какви механизми трябва да се приложат, за да се спре преразхода?

Има много варианти. Всеки от тях е с различно въздействие като някои може би са с по-добър резултат, а други – без никакъв ефект. Според мен има нещо, което е неоспоримо и е доказало своята ефективност в други държави. Това е прогенеричната политика. Стремежът трябва да бъде да изместим максимално процента към заплащане на генеричните продукти, защото те гарантират също толкова добро лечение, колкото оригиналните медикаменти, но на много по-ниска цена. Обществото би трябвало да заплаща оригинален продукт само когато няма аналог. Това е една от мерките, за които ще настояваме. Има предложение да се въведат определени стойности на лечение по диагнози, които ако се надхвърлят или пациентът пожелае друга терапия, ще се доплаща.

Как следва да се процедира, ако генеричният продукт не притежава всички качества на оригиналния, както се случи с валсартана, произведен в Китай.

Много генерици останаха на пазара, които не бяха използвали този доставчик на основната субстанция. Просто се оказа, че от този производител на основната субстанция са зареждали много фирми. Трябва да кажа, че това не е нещо, което показва некачествен продукт. Напротив. В много малки количества, засечен от самия производител, той е изпълнил своите задължения да предупреди всички останали. Това означава, че този производител има добре изградена система за следене на качеството.

Докъде стигна работата на БЛС по остойностяване на медицинския труд?

Ние сме предложили методика, разработена от наша работна група и очакваме предложенията за промени в системата на здравеопазването от страна на министъра. Надявам се след това да започнем съвместна работа по този въпрос.

Липсата на яснота по отношение на цената на труда ли е главната причина за неправилно разпределение на средствата в здравната система?

По-скоро бих казал, че липсата на остойностяване не дава ясна представа на обществото за това какви средства са реално необходими в системата, за да функционира тя. Когато нямаме ясни и точни стойности за медицинските дейности, говорим емпирично за цифрите. Точно затова изглежда, че се дават много пари, а няма резултат. Ако имаме точна сметка кое колко струва, на какви цени се закупува и внася в България – апаратура, лекарства, консумативи, труда на лекарите и сестрите, ще стане ясно всъщност, че не са чак толкова много парите.

Имате ли вече готова формула, с която да се оценява качеството на медицинската услуга?

На първо място искам да кажа, че досегашните стандарти доказаха със своите изисквания за персонал, за помещение, показаха, че не осигуряват качество. Те просто показаха, че са стандарти, които се използват за ограничаване на разрастването на болничната система. Такива цели се поставяха, макар да бяха рекламирани като стандарти за качество. Стандартът за качество освен изискването за сграден фонд, оборудване и апаратура, трябва да включва и много други показатели, които не са еднократни и не могат да бъдат резултат от мнението на пациентите. Те са статистически и включват показатели като смъртност, успех в лечението, брой пациенти са преминали, колко са излезли с подобрение и колко са оздравели. Това дава представа за лечебното заведение дали функционира нормално. Медицината, според мен, е нещо, което всъщност подпомага човека. В някои случаи да удължи живота на пациента, а в други да подобри усещането му за здраве. Не можем да гарантираме, че абсолютно всички ще са доволни, поради самата специфика на медицинската дейност. За мен думата „качество“ в здравеопазването по-скоро би трябвало да бъде заменена с думата „ефективност“. Срещу средствата, които получават, каква ефективност гарантират участниците в системата. Ще дам пример – самата операция може да е много добра, много успешна, пациентът да е изписан, но ако обществото не е осигурило възможност за адекватни грижи в домашни условия, тогава за какво качество на здравните услуги говорим? Затова държа ефективността на системата за здравни и социални грижи да се разглежда цялостно.  

Как ще коментирате все по-увеличаващата се пропаст между лекари и пациенти и какво трябва да се направи, за да се запълни тя?

- Медицината е такава наука, в която процесите протичат по начин, по който дори всичко да е направено по правилата, можем да бъдем свидетели на фатален изход, защото всеки човешки организъм реагира различно и понякога неочаквано. Направихме си труда да сравним статистиките в България и Европа, защото излязоха много мнения, че едва ли не само в България се случва. Ние сме в нормалните граници по усложнения при различни заболявания, включително и при родилките. Смъртността е точно толкова в България, колкото и в Западна Европа. Може би защото пациентите и близките им не знаят това, смятат, че всеки път, когато има неблагоприятен резултат, трябва някой да бъде наказан. Точно затова винаги се казва, че медицината е изкуство, а лекарят само се опитва да помогне на пациента, а всичко зависи от неговия организъм.

В случая с починалата при секцио родилка в Плевен обаче ИАМО е констатирала нарушения в диагностично-лечебния процес.

Понеже съм правил много такива прегледи по настояване на анестезиолози, които ние като специалисти УНГ обикновено описваме като „липсват туморни образувания“,  „свободни дихателни пътища без парези на гласните връзки“. В случая става дума за трудна интубация по чисто анатомични причини – трудна подвижност на прешлените на шийния отдел. Колегите анестезиолози пък могат да говорят с часове за случаи, при които се случва затруднена интубация без предварителни индикации. Приемам, че е пропуск да не прегледаш устната кухина преди обща анестезия, но бих приел, че това е директна причина за смъртта, ако там бяха открити образувания, които пречат на дишането. В този случай, дори да приемем, че преглед на устната кухина беше направен, анестезиолозите щяха да пристъпят по същия начин към общата анестезия.

С лека ръка се подмина обаче факта, че проверката в Плевен доказа, че колежката гинеколог няма никаква вина за случилото се. Много остро искам да поставя въпроса – как ние да я обезщетим за преживяното? Затова настояваме преди да има яснота какво точно се е случило да не се бърза да се обвинява. В следващия случай в Сливен, тя не умира в родилна зала, а два дена по-късно в реанимация. Ако се проследи цялата ситуация по часове, ще се види, че екипът цяла нощ се е борил да спаси нея и детето. Бори ли са се живота им, нали не си представяте, че са се борили да ги уморят?

След случаите в Плевен, Сливен и Велико Търново, масово жени започнаха да споделят спомени за раждането на децата си. От тях се открояват два вида оплаквания – че екипът и водещият гинеколог са бързали да приключат по свои си причини и от грубо и цинично отношение на персонала към родилките.

Думите, които се използват по време на операция от екипа, са част от медицинския фолклор, но те по никакъв начин не са насочени към пациента. Основната работа на лекаря по време на операция е да си свърши работата добре, а не да се изкаже правилно. Не оневинявам използването не нецензурни думи, но разказването на вицове, свирукането или пеенето на хирурга по време на операция, са неговото средство да освободи напрежението и да бъде максимално концентриран в процеса. Лекарите не са убийци. Може да има по-малко компетентни, може да има някои по-груби. Разбира се, отношението към пациента е много важно, но сме виждали изключително добри професионалисти с груб език. Основното постижение на нашето общество в момента – пациентът да може да избира при кого да се лекува, трябва да бъде нашето верую. Защото представете си какво би станало, ако се съчетае това недоверие с фиксирането към определени лечебни заведения, защото живееш в този район. Свободният избор предполага, че пациентът сам е избрал лекаря си, от когото после така напоително се оплаква.

Все пак как може да се преодолее пропастта между лекари и пациенти?

С правото на избор, на информираност, на прозрачност. Искаме да има разследвания при всяко съмнение, да не се прикрива нищо, за да може и хората да имат доверие на резултатите от разследването. Но трябва да се приеме и че все пак всички сме смъртни. Само така може да се случи да започнем да сближаваме позициите си.

 Как ще коментирате, предложената от МЗ промяна в Закона за здравето, чрез която се увеличават глобите за лекари, нарушаващи правата на пациентите?

Категорично сме против, защото нищо в момента не налага повишаването на глобите на съсловието, което е единственото наказвано по няколко закона. Лекарите могат да бъдат глобявани от НЗОК по Закона за здравното осигуряване, от Медицински одит по Закона за здравето, могат да бъдат наказвани ефективно по Наказателния кодекс и по Закона за съсловните организации с отнемане на права. Ако някой ми покаже друго съсловие, което може да бъде наказвано по толкова различни начини, тогава ще се съглася, че има нужда от повишаване на глобите. Още повече предложението за глобяване с от 1000 до 3000 лв. на лице, без да се конкретизира кое е това лице, може да доведе до практическото финансово ликвидиране на някого. Защото е записано, че вредата може да бъде нанесена с действие или бездействие, но не се конкретизират по никакъв начин. Какво значи с бездействие? Кое е лицето от отделението, което точно е виновно за бездействието? Законът освен това не е лишил пациентите от права и им дава възможност да си ги търсят и да получат компенсации в случай, че са им нарушени.

Какво трябва да се направи, за да остават младите лекари в България?

Увеличаването на приема на повече студенти по медицина е една от мерките, които може да се приложи. Същото се отнася и за приема на медицински сестри, но там проблемът основно е в липсата на кариерно развитие. Една от основните причина лекарите и сестрите да искат да напуснат България е усещането за вина, с която ги товари обществото, без да са виновни. Специализантите пътуват и виждат отношението на хората към лекарите в другите държави и когато видиш, че обществото на други места не се отнася към теб като към потенциален убиец, предпочиташ да останеш там. Затова смятам, че само увеличаването на приема на студентите, не може да реши проблема. Макар че в последните години няма такова текучество на лекари навън, големият проблем е, че голямата част от лекарите и сестрите са в напреднала възраст. След 10 години няма да има почти медицински сестри в страната, а в цели райони няма да има личен лекар.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки