Съществува един гигантски мит, че ако искаш да живееш дълго, трябва да спазваш стриктно един голям списък от позволени и забранени неща - здравословни храни и храни, които никога не трябва да ядеш, колкото и да ги обичаш; физически упражнения, които задължително трябва да правиш, колкото и да ги ненавиждаш... "Проект "Дълголетие" разбива този мит - открихме, че няма такъв списък, по който можеш да живееш дълго и в добро здраве. Нещата са много по-прости. Така накратко д-р Лесли Мартин описва труда, върху който работи от 20 години. Основата му всъщност е положена преди близо един век, когато проф. Люис Термън от "Станфорд" подбира над 1500 деца и юноши, за да проследи как ще се разизват и от кои фактори в живота им зависи дали ще пораснат здрави или не. Но експериментът продължава и в зрялата възраст на избраните, а след това - и до края на животите им. С времето това се превръща в най-подробното и мащабно изследване за стареенето в света. След смъртта на автора му, финалният анализ на целия този труд е поет от учените Хауард Фрийдман и Лесли Мартин. Те обединяват вскички открития на Термън с още десетки научни разработки по темата, издавайки през 2011 г. на практика научно обоснована рецепта за дълголлетие в около 300 страници - "Проект "Дълголетие". Д-р Лесли Мартин ще бъде лектор във второто издание на "Форум Дълголетие" в София в края на октомври. "Дневник" се свърза с нея за интервю със съдействието на организаторите от фондация Credo Bonum.

Д-р Мартин, при представянето на "Проект "Дълголетие" казвате, че няма списък от позволени и забранени неща, а всичко е "много по-просто". Бихте ли обобщили колко е просто и ако не в конкретен списък, макар че хората обичат списъци, кои са най-общо нещата, които трябва да имаме наум, за да имаме дълъг живот?

 

- Права сте, хората обичат списъци и макар че няма универсална рецепта за успех, има няколко неща, за които установихме, че са особено важни при повечето хора. Първото е да се посветиш на занимание, което искрено те вълнува, и да работиш усърдно по него. Открихме, че усилената работа, дори когато е свързана със стрес, не е вредна, ако човек я намира за смислена и съществена. Всъщност открихме, че хората, които са намерили призванието си и са го последвали, независимо колко е стресово то, имат по-дълъг и удовлетворяващ живот от останалите.

Второто е да отделиш време за контактите си с хората. Обаждай се на роднините си, вечеряй с приятели, общувай със съседите, присъедини се към някой клуб или организация. Хората с повече социални контакти живеят значително по-дълго от тези, които са по-изолирани. И в допълнение - когато в отношенията си с другите можеш да направиш нещо за тях, резултатът е още по-добър, така че бъди активен, помогни с нещо и това ще помогне и на теб самия!

 

Трето, движи се постоянно. Всички знаем, че физическата активност е важна, но много хора вярват, че това означава да се придържаш към някакъв определен режим и определен вид тренировки. Да, ние потвърдихме, че движението е важно, обаче открихме и, че не е толкова важно какво точно е то, стига да е редовно. Така че намерете нещо, което обичате да правите, защото така ще ви е приятно да го правите често. За мен това е тичането и разходките в палнината, за най-добрата ми приятелка е йога и танци, за майка ми - градинарство. Всичките вършат работа!

 

Могат ли да се степенуват факторите на дълголетието - дали движението е по-важно от храненето и то от социалните контакти например? И къде е стресът в тази скала?

 

- Степента в която всеки от факторите влияе на качеството на живот варира в зависимост от индивидуалните обстоятелства. По отношение на личността например, виждаме ясна закономерност с добросъвестността (упоритостта, разсъдливостта, отговорността) - това е най-добрият знак за дълъг живот, както и за успех в кариерата и чувство на удовлетворение.

 

Открихме, че стресът сам по себе си не винаги е лошо нещо - много често важните неща в живота са трудни и причиняват стрес. Той е вреден, когато чувстваме, че губим контрол над нещата (и често пъти това е вътрешен стрес, предизвикан от лоши отношения с другите у дома или на работа). Но ако се стресираме, докато работим по неща, които са смислени и важни за нас, тогава това е по-скоро благотворно, отколкото вредно.

 

Открихте ли някакви универсални принципи, които важат за всички хора, или всичко в крайна сметка зависи от индивидуалните особености и условия на живот? Кои са външните фактори, които оказват най-голямо влияние?

 

- Трите, които изброих в началото, са верни в общия случай, но наистина степента, в която влияят, зависи от индивидуалните обстоятелства. Социалните контакти, добросъвестността и физическата активност изглеждат благотворни за всички хора, но ползите се виждат повече при едни, отколкото при други.

 

Разбира се, има и фактори, неподвластни на контрола ни като гените ни или токсините в околната среда. Но мисля, че е по-важно да помним, че всичко се вписва в живота ни по сложни начини и вместо да се фокусираме върху нещата, които не можем да контролираме, е по-добре да се съсредоточим върху тези, които можем.

 

Вие самата, работейки 20 години върху този проект, променихте ли нещо в начина си на живот? От къде трябва да започне човек, за да подобри качеството на живота си?

 

- Не съм променила нещо съществено в поведението си, но начинът ми на мислене се промени. На първо място, въпреки че винаги съм обичала приятелите и семейството си, се научих да ги ценя още повече, защото си дадох сметка колко са важни тези човешки връзки.

 

Второ, винаги съм била "работохолик" и родителите ми ме плашеха, че с преработването си тичам към гроба. Аз им вярвах и се чувствах виновна, че работя прекалено много, но продължавах. Откритията ни в "Проект "Дълголетие" обаче ми помогнаха да разбера, че това, че работя много не ми вреди, защото е нещо, което обичам и обогатява живота ми. Така че се отървах от чувството си за вина и сега се наслаждавам на работата си още повече.

 

И накрая - аз съм разведена, а пък общоприетата норма е, че трябва човек да е женен и че разведените трябва да намерят нов партньор, за да имат добро качество на живот или даже за да подобрят здравето си. Открихме обаче, че особено за жените няма особени видими ползи от брака. Хората, които се радват на добър брак имат по-здрав и дълъг живот, но картината е почти идентична и при тези, които нямат дългосрочни връзки в живота си, докато при разведените, които са се оженили повторно, резултатите не са толкова добри. Животът на повторно омъжените жени не се увеличава по никакъв начин спрямо жените, които не са намерили нов партньор след развода. Това ми помогна да проумея, че не ми е необходимо да търся нов партньор. Ако се случи - добре, но ако не се случи съм спокойна, защото имам здрави връзки с приятелите и семейството си.

 

Кое според вас е най-важното откритие в "Проект "Дълголетие" и кое е най-изненадващото?

 

- Трудно е да се каже кое е най-важното, защото различните изводи се отнасят за различни ситуации. Понеже е най-лесното нещо, което можеш да промениш в живота си, може би бих посочила откритието за значението на общуването и социалните контакти.

 

Най-изненадващото определено беше откритието, че най-щастливите и оптимистични деца имат най-кратки животи. Макар че е много добре да посрещаш кризисни моменти с оптимизъм (защото ако не вярваш, че нещата ще се подобрят се демотивираш да продължаваш да се бориш за това, което си заслужава), постоянният оптимистичен подход и начинът на мислене, че "всичко ще бъде наред, нищо лошо няма да ми се случи", се оказва неудачен за основа на всички решения в живота, защото те подлага на повече рискове. Хората, които разчитат на тази логика, постоянно правят дребни компромиси, но те се натрупват и в крайна сметка съкращават години от живота им - например не си слагат предпазен колан, забравят или отлагат да се ваксинират, хранят се неразумно, имат нередовен сън и т.н.

 

Защо е важно да живеем дълго?

 

- Предполагам, че отговорът на този въпрос е индивидуален, но не познавам много хора, чиято цел е да имат кратък живот. Познавам хора, които искат да живеят колкото може повече, но с високо качество на живота. И мисля, че точно в това е красотата на "Проект "Дълголетие" - общата равносметка от него е, че нещата, които ни помагат да живеем по-дълго, са същите, които правят животите ни богати и смислени.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки