Едва 60 са лекарите със специалност спешна медицина у нас. Това съобщи от парламентарната трибуна здравният министър проф. Николай Петров, който отговори на въпроси, свързани с изпълнението на проектите в Спешната помощ, както и цялостната стратегия за развитието на сектора. С дебата за Спешната помощ бе открит и новият политически сезон за народните представители. Фокусът на разискванията бяха двата основни проекта, касаещи Спешната помощ, а именно проектът за модернизация на системата, както и този за обучението на спешните медици „ПУЛСС“ 2, които според опозицията са пред провал поради системни грешки.


Пред депутатите здравният министър представи своеобразен доклад за състоянието на системата на Спешна помощ. От него стана ясно, че кадрите в нея са общо 7113. От тях лекарите са 1551, а медицинските сестри и фелдшери са 2605. Близо 50% от спешните медици са на възраст между 35 и 55 години, докато при медицинските сестри този процент е 65,5. От данните на здравния министър се изясни, че броят на медиците със специалност спешна медицина у нас е едва 60.

Броят на повикванията през последните години бележи лек спад, отчете още проф. Петров и уточни – през 2014 г. те са били 759 000, докато през 2016 г. – 752 000.

Той предостави данни и за един от наболелите проблеми в системата, свързан с автопарка на спешната помощ. От него стана ясно, че през 2007 г. са закупени 157 линейки, през 2008 – 108, през 2009 – 162, докато през 2014 и 2015 г. по думите му има рязък спад и новите коли са по 56 годишно. Всичко това според здравния министър говори за нуждата от промяна в системата по отношение на базата, оборудването, организацията и квалификацията на кадрите в нея.

Той отговори и на въпросите, поставени от депутата от опозицията Илиян Тимчев, според когото двата проекта за Спешната помощ са пред провал. В отговор проф. Петров предостави детайлна информация за извършеното по тях. Стана ясно, че по проекта за модернизация на спешната помощ, който е на стойност 163,5 млн. лв., вече 200 обекта са изчистени документално. Проблеми обаче има в осем, като те са свързани главно с прехвърлянето на собствеността. Първият етап от работата на консултанта е финализиран и предстои вторият, за който здравният министър изрази очакване да приключи в рамките на настоящия месец. Здравният министър обясни, че част от забавянето по проекта се дължи на завишените изисквания, заложени в стандарта за Спешна помощ, който беше спрян от ВАС. Подаването на цялостното проектно предложение е предвидено в срок до 15-ти декември 2017 г.

Що се касае до проекта за квалификация на спешните медици „ПУЛСС“ 2 на стойност 7 млн. лева, стана ясно, че сградата на центъра за обучение ще се помещава в Националния център по опазване на общественото здраве и анализи. Конкурсът за избор на директор изтича на 4-ти септември, обясни проф. Петров. Предстои анализ на нуждата от квалификация на кадрите, както в Центровете за спешна медицинска помощ, така и спешните отделения, се разбра още от отчета му. Срокът за изпълнение на проекта за обучение на спешните медици е 31.12.2019 г.

Участие в разискванията взе и депутатът от БСП проф. Георги Михайлов, който посочи, че спешната система е част от националната сигурност и засяга „най-ранимата“ част от обществото. Той изтъкна, че само за последните 10 години спешната помощ в целия свят е нараснала с 36%. Според него има сериозен дисбаланс по отношение на спешната помощ в страната. Поради тази причина той е на мнение, че визията за стратегията за развитие на Спешната помощ и у нас може да претърпи развитие и преразглеждане.

Колегата му от левицата д-р Георги Йорданов заяви, че вече четвърта година липсва яснота дали ще успеем да усвоим европейските средства за модернизация на Спешната помощ. „Ние сме може би единствената страна, която разчита на европейски средства, за да си закупи линейки“, отбеляза той. Според Йорданов е нужна промяна на методиката на финансиране на спешните приемни отделения. Защо спешните приемни отделения се превръщат в портал за прегледи и лечение на здравнонеосигурени лица, попита още той, като отбеляза, че между 15 и 20% от гражданите на страната ползват спешните отделения ненормирано. „Това е една от причините лечебните заведения да бъдат във влошено финансово състояние“, категоричен бе той. Д-р Йорданов повдигна и въпроса за финансирането на спешните отделения в общинските болници.

Спешната система е част от системата за националната сигурност, но и важна част от функционирането на здравната система, заяви от своя страна зам.-председателят на парламента и депутат от ДПС д-р Нигяр Джафер. По думите й тя е буквално „прегряла“, а една от причините е, че запълва луфтове и празноти от други звена на цялостната система на здравеопазването. Тя посочи, че очакванията на работещите в системата не са свързани само със заплащане и оборудване, но и с мотивация и спокойна среда.

В края на разискванията депутатите гласуваха в срок до 30-ти октомври 2017 г. здравният министър да предостави пред парламентарната здравна комисия информация за извършената дейност по проектите, касаещи Спешната помощ. Първоначално депутатите от левицата бяха предложили той да има срокове, в които да представи стратегия за развитие на Спешната помощ, както и наредбата за медицинския стандарт за Спешна помощ. Народните представители обаче гласуваха текста на решение с редакцията на председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова, която припомни, че стратегията за развитие на Спешната помощ вече е факт и приета от Народното събрание през 2015 г. „Освен това всяка година съгласно Закона за здравето получаваме отчет за напредъка на Националната здравна стратегия“, обясни тя. Що се касае до искането за наредбата за стандарта, д-р Дариткова припомни, че проектът за наредбата за стандарта е бил публикуван за обществено обсъждане и отбеляза, че срокът за предложения за промени по него е изтекъл вчера.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки