До един месец Министерството на здравеопазването обеща да е готово с комплект законови промени, които да наложат ограничения и регулация за употребата на наргиле в страната. В момента такива изобщо отсъстват и понеже на практика на тийнейджърите този порок не им е забранен, те активно се възползват. Редица телевизионни репортажи в последните седмици показаха, че модата сред подрастващите е масова, а много родители дори знаят и я одобряват, защото наргилето било безвредно и за предпочитане пред цигарите. Обаче няма нито едно доказателство зад твърдението, че водната лула от Близкия Изток е безвредна, подчертава ръководителят на офиса на Световната здравна организация за България д-р Скендер Сила. "Дневник" разговаря с него за вредите, които употребата на наргиле нанася, както и за подходите на страните в ЕС за регулацията й. Сила пое ръководния пост на представителството на СЗО в България през януари 2017 г., идвайки от офиса в Косово.

Д-р Сила, в последната седмица обществото обърна внимание на проблема с разрасналата се употреба на наргиле от деца и липсата на каквито и да е регулации за това. Каква е практиката в други страни в Европа и ЕС?

- Употребата на наргиле се превръща в проблем в много държави в Европа. Преди това беше типично предимно за Северна Африка и Близкия Изток, но сега се разпространява и в много държави-членки на ЕС, които също търсят решение. Подходът на национално ниво при повечето е комплексен, като наргилето и тютюна за наргиле се поставят наравно с останалите тютюневи изделия и подлежат на същите ограничения и мерки за ограничаване. Но трябва да се има предвид че това е наистина много бързо разрастващ се проблем и затова Световната здравна организация сформира група от учени и експерти от целия свят, за да го изследват и да помогнат на страните да се борят с него.

Какви са рисковете от пушене на наргиле, приличат ли на тези от цигарите?

- Битува заблудата не само сред населението, но и в законодателството, че употребата на наргиле е по някакъв начин по-безвредно от употребата на тютюн и цигари. Но анализите на научната група на СЗО показват, че всички проучвания по въпроса потвърждават вредата от този продукт и няма нито едно доказателство за твърдението, че не вреди.

 

Тютюните за наргиле съдържат обилни количества токсични вещества, които присъстват и в цигарите и могат да причинят тежки заболявания, включително рак. Така че трябва да спре да се повтаря мантрата, че наргилето било безвредно - не е, то уврежда здравето и това е потвърдено от многобройни изследвания.

 

Затова СЗО препоръчва на страните, борещи се с проблема, да го третират по същия начин като борбата с тютюнопушенето и да използват същите препоръки за ограничения, заложени в международната конвенция за контрол на тютюневите изделия. Тази конвенция дава ясни насоки за ролята на всички държавни органи, включително на министерствата и контролните органи на пазара и на реда.

 

Ето например самото устройство, с което се пуши наргиле - така наречената водна лула, все още в много държави се продава без каквито и да е предупреждения за потенциалните вреди. Такива има в Турция, но не и в Европа. В някои страни от ЕС вече е забранено пушенето на наргиле в закрити обществени места, както препоръчва СЗО. И най-важното - обществото трябва да бъде информирано и ясно да разбере, че употребата му вреди на здравето, има ясна, научно доказана връзка между него и рака на белия дроб, сърдечно-съдовите инциденти, загубата на репродуктивни възможности.

 

Това ли е най-добрият подход - наргилето да се добави към регулацията за тютюна и тютюневите изделия, или трябва да се гледа като отделен проблем?

 

- Всяка страна реша според собствените си особености. Препоръката на СЗО е на проблема да се гледа цялостно и да обхваща всички възможни аспекти на пушенето, включително и на наргиле. Обикновено контрааргументът е, че тютюнът за наргиле не съдържал никотин. Дори някои видове да не съдържат, това няма значение, защото съдържат други токсични вещества, които при процеса на горене и изпаряване създават - аз я наричам "химия", която влиза в белите дробове, кръвта и цялото тяло. И при всички случаи - няма положителен ефект.

 

Много е трагично, че в България всяка година умират преждевременно около 20 хиляди души, заради вредите от цигарения дим. А наргилето е само върхът на айсберга. Трябва да гледате на проблема цялостно. Затова няколко пъти повторих, че контролът на тютюневите изделия трябва да е комплексен и да обхваща всички въпроси.

 

Д-р Скендер Сила, СЗО: Ограниченията за пушене на наргиле от деца няма да решат изцяло проблема

© Анелия Николова


Усилието трябва да е колективно - не само на държавата, но и на всеки родител. Родителите трябва да си забранят да пушат пред децата си. Но тук съм виждал премного родители да пушат в колата с децата си вътре, и също бременни жени и много млади хора. Да ви припомня за световното проучване за злоупотребите сред подрастващите, което нареди България на челните позиции по тютюнопушене. Децата започват много рано - на около 13, което е много тревожен феномен. Има и увеличаваща се тенденция сред момичетата, а това ще се отрази на демографския проблем тук, защото това са момичета, застрашени от репродуктивни трудности.

Така че това е един от сериозните здравни проблеми на тази държава и СЗО е в готовност да работи тясно с Министерството на здравеопазването и всички обвързани институции, защото той трябва да се адресира със строги мерки. В момента в България има около 2.1 млн. активни пушачи. Да не говорим за пасивните. Ако тази тенденция се запази или пък продължи да расте, ще имаме 1 милион преждевремнни смъртни случая вбъдеще. Това е проблем, който не може да се реши лесно и не със спринт, а с маратон, в който всички трябва да се включат.

 

Статистиката след въвеждането на забраната за пушене на закрито изглеждаше обнадеждаваща и показа спад на броя на пушачите за няколко години. Все пак не върви ли надолу това число?

 

- За съжаление, България е на първите места в Европейския съюз. Надпреварата е между Гърция и България и дали си разменят първото и второто място няма значение, защото пак е на върха и пак броят е прекалено голям. Проблемът е очевиден - излизаш на улицата и виждаш прекрасни млади момичета и момчета да пушат.

 

И макар че всички ще умрем някой ден, целта ни е да имаме високо качество на живот, което не е възможно след години тютюнопушене. Мъките на пациентите с рак и сърдечно-съдови болести са огромни, а някои от тях ще умрат в най-активните си години заради това и ще опечалят близките си. Вредно е и на здравно, и на психологическо ниво, но също и за икономиката на семействата и на държавата. Губят се години от активната възраст, от трудоспособността, дават се пари за лечение.

 

Що се отнася до употребата на наргиле - тревожното е, че там има очевиден ръст на употребяващите, и то при млади хора. Това е и социален и културен феномен, учениците прекарват много време заедно в тези заведения, само че на цената на здравето си.

 

Има ли статистика колко младежи употребяват наргиле?

 

- За България няма такава статистика, но сме в процес на събирането й. Имаме среща със зам.-министъра на здравеопазването, за да обсъдим този въпрос и СЗО е готова да направи цялостна оценка на проблема с помощта на международни експерти, които ще дойдат тук и ще анализират всички аспекти. В момента можем да твърдим със сигурност, че има увеличаваща се тенденция на употреба на наргиле като цяло в ЕС и в частност в България.

 

Сравнение на погълнатите химикали от една изпушена цигара и при едночасова сесия с наргиле <br />[Графика от доклад за ефектите върху здравето от употребата на наргиле на Световната здравна организация, 2015 г.]

© World health organization

Сравнение на погълнатите химикали от една изпушена цигара и при едночасова сесия с наргиле
[Графика от доклад за ефектите върху здравето от употребата на наргиле на Световната здравна организация, 2015 г.]

Има такава сметка в докладите на СЗО, че един час пушене на наргиле е равно на 100 изпушени цигари по обем вдишан дим. Какво означава това?

 

- Няма да влизам в подробности, защото това число варира много според обема на дробовете, силата на наргилето, честотата на вдишването и т.н. Означава отново, че дългосрочната употреба на наргиле има и дългосрочни негативни ефекти върху здравето, също като при цигарите.

 

От графиката на СЗО може да видите как едночасово пушене на наргиле се сравнява с една цигара по вдишани токсични химикали. Има никотин, катрани, въглероден моноксид, бензен, алдехиди, дори тежки метали като олово и арсеник. Съдържанието не е добре регулирано, даже никак.

 

Освен това да не забравяме и другия дългосрочен проблем - пристрастяването. Наргилето също създава зависимост, което е страшно, когато говорим за деца.

 

Кой трябва да регулира тези продукти?

 

- Всяка държава решава. В някои е министерството на здравеопазването чрез инспекторатите им, но в други е министерството на околната среда. Това не е толкова трудно да се реши, но е по-скоро в много сектори. Вдигането на акцизите например, което се показа като много ефективна мярка, е работа на финансовото министерство, здравната грамотност е работа на здравното. Усилията трябва да са координирани.

 

Всъщност законодателната промяна и налагането на забрани изглеждат най-лесната част. Какво трябва да се направи след това, за да се помогне на хората да се откажат от навика?

 

- Точно така е. Забраните са само една стъпка от контрола на тютюневите изделия и съвсем не са достатъчни. Необходими са и дългосрочни кампании за превенция на подхващането на навика. По това ще работим съвместно с Министерството на образованието - да включи и поддържа посланието за здравословен живот сред децата още от детската градина и първите години в училище. Трябва да възпитаме поколения, които познават здравословния начин на живот и не са привлечени от пороците.

 

Разбира се, не всички ще бъдат убедени и ще пропушат, но има и други подходи, изпробвани в различни страни. На някои места помощта за отказване от тютюнопушенето е включено в базовите медицински услуги, които могат да ползват гражданите. Има също и различни програми, кампании и горещи телефони, на които хората могат да звънят за съвет. За да разберем какво ще работи най-добре за България трябва да се направи подробен анализ, за който СЗО ще помогне на здравното ведомство.

 

Покрай разкритието за модата сред децата за наргиле, се разбра и че много родители одобряват това и дават разрешение на децата си, защото било по-безвредно от цигарите. Какво бихте казали на тези родители, за да ги разубедите?

 

- На тези родители бих припомнил, че най-ценното, което имат в живота си, са децата им. И двете са вредни - и наргилето и цигарите. Няма значение кое точно колко. И двете вредят на здравето, създават зависимост, може да поставят детето в лоша среда, както се видя от трагедията в Бургас. Родителите трябва да имат контрол над това. Да са либерални и да играят с децата, да прекарват колкото може повече време сред природата, но не в наргиле барове.

 

Ако дете започне на 13 да пуши наргиле, много по-лесно след това ще пропуши цигари, а ние трябва да учим следващите поколения, че има по-добър начин на живот. Вече не важи правилото, че ако пушиш си по-готин. Това беше през 60-те, обаче в тази част от света, от която съм също и аз, още не сме преодолели този културен мит. И се налага да направим осъзнато усилие да го променим и да започнем отнякъде, да денормализираме по някакъв начин пушенето. То вече не е нормата, защото е вредно и за пушещия и за околните. А ние искаме да имаме красиви, енергични и здрави деца.

 

Защо според вас регулацията на наргилетата е останала така пренебрегната досега?

 

- Защото главният фокус беше върху цигарите. В повечето страни от ЕС това е далеч по-големият проблем. Само в някои страни от Близкия Изток процентът на пушещите наргиле е по-голям отколкото на тютюн. И след като не са се вземали мерки, тенденцията е нараснала. В тази връзка сега пък не трябва да изоставяме и борбата срещу цигарите заради това.

 

Възможно е точно липсата на регулация досега да е довела до ръста на употребата на наргиле като позволена алтернатива. Това е един от факторите, заедно със социалния и културния. Хората винаги ще намират такива пролуки сред строгите правила. Показателно за това са и заведенията по "Витошка", покрити с найлони, в които хората пушат и през зимата. Нарушава закона и е напълно импровизирано, но работи за някои. Това няма да се промени, докато нагласата на хората към вредата не се промени.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки