В началото на месеца се разбра, че договорът с фирмата, която поддържа комуникационната система на линейките на Спешна помощ в страната, е изтекъл и междувременно не е проведен нов конкурс, така че работата на спешните координатори трябва да се върне към тертипа от 2009 г. После в знак на социална отговорност фирмата склони да продължи поддръжката на системата безплатно, докато тече новата процедура по ЗОП и бъде сключен нов договор. Две седмици по-късно се оказа, че същата съдба е застигнала и националната система за спешни случаи 112, защото МВР е прекратило поръчката за изпълнител на поддръжката й, обявена през юни. Вестник "Труд" разказа за прекратената поръчка и за редица проблеми с приемането на сигнали и пращането на спешни екипи заради лошата поддръжка. Сега не е ясно кога ще бъде обявен нов търг и дотогава кой ще гарантира техническата изправност на спешния номер, макар че вътрешният министър Валентин Радев увери, че няма да има проблеми. Според председателя на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ д-р Десислава Кателиева, проблеми с двете системи - на общия спешен номер 112 и медицинската спешна система (бившия номер 150) - всъщност има много по-отдавна и комуникацията между тях е трудна. "Дневник" я помоли да разкаже как това се отразява на работата на спешните медицински екипи и какво може да се направи.

 

 

Д-р Кателиева, от началото на месеца има проблеми с обществените поръчки за поддръжката на системите за спешна помощ, но има ли проблеми и в самата поддръжка?

 

- Проблеми всъщност има от самото начало. Двете системи работят паралелно, като едната приема и препредава информацията на другата. Остарели системи, при полжение че има проблеми в поддръжката и на едната и на другата, защото ту се обявяват обществени поръчки, ту се отменят и отлагат, няма как да не дефектират. Освен обичайните проблеми в свързването между тях се появяват и грешки при приемане на повикванията, при преценките на операторите.

 

Как точно работят двете системи?

 

- Всички спешни повиквания се приемат от тел. 112. Ако е спешен медицински сигнал те трябва да направят връзката със 150 и там нашите оператори съгласно действащите триажни протоколи да направят преценка на състоянието.

 

Но когато тел. 112 не може да се свърже с медицинските координатори, фактически техните оператори правят преценка на спешното състояние, което не е редно и е в разрес с действащата част от стандарта за спешна медицина, който е в сила от декември 2015 г. Допускат се грешки в локализацията, в степента на спешност. Практически колегите ни отиват на мястото без да са наясно къде и за какво отиват. Не винаги се прави и точна преценка на опасността от агресия – както виждате, за последната седмица има четири нападения над наши екипи.

 

Често ли стават тези грешки, или са по-скоро инцидентни?

 

- Не мога да ви кажа колко често, но колегите споделят че практически не знаят къде отиват и за какво. Това е така, просто защото не се спазват изискванията, заложени по стандарта за спешна медицина. Ние отново сме в процедура на преработване на този стандарт и в момента тече общественото му обсъждане. Надявам се да влезе в сила и наистина да започнем да прилагаме триажните протоколи и да се прилагат от колегите ни, а не от операторите на 112.

 

Защо 112 не може да преценява спешните състояния?

 

- Когато няма проблем с комуникациите, сигналът се прехвърля, но когато не могат да направят връзката, тогава те приемат повикването според собствената си компетентност. Но те нямат същите триажни протоколи, по които работим ние. Поради което един човек без медицинско образование трябва да преценява едно състояние дали е животозастрашаващо, или не е, не може да разбере дали е паник атака или се касае за случай, за който трябва веднага да бъде реагирано, нито пък може да даде напътствия какво да се прави докато пристигне спешният екип.

 

В същото време 60% от всички обаждания на 112 са спешни медицински повиквания по официалните данни на линията. Редно е всички медицински повиквания да минават през нашите оператори, но поради различни технически проблеми и на едната и на другата система, това не се прави. Всичко това е в резултат на несъвършенството на две паралелно работещи комуникационни системи.

 

А грешките в адресите защо се получават?

 

- Тези грешки също са от самото начало. Получават се, защото центровете на 112 са шест в страната, а нашите центрове са 27 по области. Преди, като се обаждаха на телефон 150, гражданите попадаха директно на съответния център за спешна медицинска помощ за областта и не ставаха такива грешки да приемеш адрес в София, а той да е за Варна. Докато сега вие може да се обаждате от София, обаче ви свързват с някой друг център на 112. Там може в бързината може да пропуснат да уточнят града.

 

При повикване за спешен случай близките на пациентите са притеснени и понякога пропускат да кажат града, те приемат че звънят на оператор в същия град и че се подразбира къде се намират и къде е този адрес. Но има страшно много улици, които са дублирани в нашите градове, както и например "Крайбрежната" в Бургас, Варна, Поморие, Несебър, Созопол, Балчик и т.н. е една и съща, но практически, разбира се, не е все тая къде ще пратите линейката. Освен това, когато се обадите на оператор, който живее в съответния град и знае кое къде е, е много по-лесно да се ориентира как да се откриете с екипа в условие на спешност.

 

Вижте, телефон 112 трябва да съществува. Това е установена европейска практика и ни прави част от Европейския съюз. Но този телефон трябва да се поддържа - не може от 2015 г. той да няма поддръжка и за пореден път да се отлага обществената поръчка за това. И не може да разчитаме за спешния медицински телефон на отлагане във времето и на това, че някоя фирма безвъзмездно ще го поддържа.

 

Комуникациите са изключително важни в спешната помощ и е редно така да се изгради системата, че когато се обадите на спешния номер 112 веднага операторът да ви свързва със спешния медицински телефон. Ако се касае за животозастрашаващо състояние, нашите оператори по протокол могат да започнат да оказват помощ още по телефона. В спешната медицина един човек, изпаднал в клинична смърт има осем минути да бъде спасен. И може да бъде спасен, ако връзката и преценката станат достатъчно бързо и най-близкият екип се отправи към мястото.

 

Какво е решението, как тези две системи да се свързват по-добре?

 

- Преди две години ходих с мои колеги в Румъния и се срещнах с д-р Раед Арафат - създателят на успешната румънска реформа в Спешната помощ. Той беше така добър да ни позволи да влезем в техния център на 112. Там стоят едновременно медици, полицаи, представители на гражданска защита и противопожарна безопасност и оператори на телефона. Освен това имаше видеокамери, които показваха най-важните кръстовища в града на големи екрани. Пред очите ни буквално стана катастрофа и още преди да се е обадил който и да е, спешните екипи вече бяха задействани и изпратени на мястото на катастрофата.

 

В момента, в който се обади човек за медицински случай, веднага операторът го прехвърля на лекаря вътре в звеното и той веднага преценява какво да направи – съвет ли ще даде, екип ли ще изпрати, ще поддържа ли връзка с пациента до пристигане на екипа. Всичко това се прави наведнъж и съм го виждала работещо в Румъния, където в момента се смята че е най-сполучливо развиващата се система на Спешна медицинска помощ в Европа.

 

Надявам се един ден да го видя и в България. Като изисквания, които трябва да се изпълнят, за да се случи, ги имаме в стандарта по спешна медицина, включително и в сега действащия текст. Въпросът е кога това нещо ще започне да се спазва. Кога комуникационната система ще се усъвършенства така че да не се губи време между двете, да няма изкривяване на информацията, бавене на екипите.

 

Кога си представяте вие?

 

- Не знам. Някъде се губи това кога между обществените поръчки.

 

Сега като отново се работи по стандарта, влиза ли в него нещо ново? Как оценявате проекта?

 

- Стандартът в новия си вид по никакъв начин не се променя философията му, залегнала преди година и половина – за съвременна, модерна спешна медицинска помощ. В него се говори за система на триаж, за алгоритми и правила, за изисквания за квалификациите на хората и към организацията на спешната помощ. Това е един изключително позитивен нормативен акт, който за съжаление буксува между Висшия административен съд и Министерството на здравеопзавнето, поради което след като непрекъснато е обжалван и стопиран, той не може да се прилага.

 

Хубавото в новия проект за стандарта е, че пренаписаната част за болнична помощ сега е още по-добре написана. Това, което е премахнато – изискването за площта на спешните отделения, не е ограничаващо, защото остават изискванията за това колко зони да има в спешното отделение, как да бъдат оборудвани и организирани. Намалението на броя легла в различните зони на спешните отделения, се касае за намаление на минималния брой легла, т.е. ако едно лечебно заведение има капацитета и необходимостта от повече спешни легла в спешното си отделение, то няма ограничение от стандарта да ги постави.

 

И другата промяна – намаленото изискване за брой лекари със специалности анестезиология, реанимация и спешна медицина. Това са едни от най-дефицитните специалности и практически няма кадри в системата, че да има толкова завишено искане за бройката им във всяко спешно отделение. Но не е намален броят на дежурните лекари в спешното отделение, и освен това може да бъдат ползвани лекарите от интензивните отделения на болниците.

 

Така че аз не смятам, че има занижаване на стандарта, а напротив. И аз и колегите ми смятаме, че този стандарт е в един още по-добър вид от предишния и се надяваме скоро да стане действащ нормативен акт и да започнат директорите на лечебните заведения и на спешните центрове да се съобразяват с него, също и държавата да има достатъчно пари за нови линейки и оборудване на нови спешни отделения и филиали, и задължително да се подобрят комуникациите.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки