Действително предлаганите промени, свързани с клиничните проучвания, ще доведат до съществено облекчаване на административната тежест. Това заяви пред Zdrave.net д-р Борислав Борисов, който е член на Управителния съвет на Българската асоциация по клинични проучвания, и бивш директор на Изпълнителната агенция по лекарства, по повод предлаганите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Припомняме, част от заложените изменения в закона засягат именно клиничните проучвания и най-вече оптимизиране на дейността по провеждането им. Основна сред тях е че занапред разрешаването на клиничните изпитвания ще бъде организирано в една единствена административна процедура – пред ИАЛ. Д-р Борисов припомни, че догодина се очаква да влезе в сила европейският регламент, касаещ клиничните проучвания, с който се очаква да се облекчи работата по отношение на изпитванията във всички страни-членки, включително България.


Той коментира и заложената промяна, свързана с разширяването на кръга от лечебните заведения, които могат да провеждат клинични изпитвания. Припомняме, според предложените за промени те вече ще може да се провеждат и в диализните центрове, както и в индивидуалните и групови практики за първична и специализирана медицинска помощ. Според д-р Борисов тази промяна е положителна, защото ще се разшири броят на центровете, в които ще могат да се провеждат изследвания. „Ще могат да бъдат включени и общопрактикуващи лекари, в чиито практики има голям брой пациенти“, посочи той. В тази връзка той отбеляза, че включването на личните лекари в процеса на клиничните проучвания съществува като практика в редица европейски държави от години, като например Великобритания. „Тази промяна ще даде възможност на активни колеги от първичната мрежа да се включат, което ще разшири и достъпът на пациентите“, изтъкна той. От друга страна, д-р Борисов отбеляза, че новите структури и лекари няма да бъдат включени автоматично в процеса на проучвания, защото ще трябва да отговарят на много строги критерии.

Д-р Борисов се съгласи с констатацията, изказана от заместник-здравния министър Лидия Нейчева, че клиничните проучвания са въпрос на престиж за всяка една държава. „Това е категорично така и в много страни има сериозна политика в подкрепа на клиничните проучвания. С тях от една страна се осигурява достъп до нови технологии, а от друга – сериозно професионално развитие на хората, които са включени в научно-изследователската дейност“, посочи той. В това отношение България също се развива много добре, заяви д-р Борисов. За пример той посочи факта, че за периода 2010-2015 г. България е на пето място в Европа по достъп на пациенти до проучвания. „В глобален мащаб ние сме трети в света по един особен показател, който сравнява активността на проучванията с пазара на лекарства. Това означава, че ние сме много напред по отношение на броя на проучванията, а в същото време пазарът на лекарства е малък – тоест, проучванията не са свързани с потенциални търговски интереси, както е в по-големите държави, а е по-скоро обратното  - единственото, което привлича компаниите, е качеството на нашите изследователи, нормативната уредба, медицинската инфраструктура“, разясни той. Според друга международна статистика, България е на 25-то място в света по активност в клиничните проучвания. За сравнение, по Брутен вътрешен продукт сме след 80-то място. „Тоест, в областта на клиничните проучвания сме на доста добро ниво и само можем да се гордеем с този факт“, подчерта д-р Борисов. „Конкуренцията в тази сфера е много сериозна и е мит, че клинични проучвания се правят само в малки и бедни държави. Най-много клинични проучвания се правят в САЩ, Канада, Великобритания, Германия  - тоест, колкото по-развита е една държава, толкова повече привлича тази дейност“, допълни той.

По думите му през последните години страната ни задържа един стабилен тренд по отношение на броя на новите клинични  проучвания от около 200-250. Общо с вече започналите и одобрени проучвания ежегодно у нас се осъществяват средно по 450-500 изследвания на нови медикаменти.

Д-р Борисов коментира и въвеждането на т. нар. състрадателна употреба на лекарства. Според него тя ще е особено полезна в областта на онкологията и редките заболявания. „Имаше огромна нужда от въвеждането на състрадателна употреба“, категоричен бе той, като отбеляза, че европейският опит в тази насока е от близо 20 години.

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки