Над 33 700. Това е броят на резултатите, който интернет търсачката Google индексира при изписване на името на д-р Албена Гагова. Акушер-гинекологът от столичната болница „Шейново“ беше нападната от баща на новородено поради отказа й да му предаде плацентата на бебето, защото реши да спази закона. Над 90% от тези резултати са свързани с нанесения побой над лекарката. А сега нека се опитаме да си представим какви резултати отчитат търсенията в мрежата на имена на лекари в страни като Германия, Великобритания или Франция. Дали касаят случаите на отправени към тях заплахи, последвани и от реална саморазправа с юмруци? Надали. Медиите в тези страни се занимават основно с отразяване на постиженията на медицината там или съществени проблеми, касаещи здравеопазването. В България обаче пишем за бити лекари и се радваме, когато отразяваме, че те могат отново да си поемат дъх, както сподели наскоро в едно от малкото си интервюта след побоя д-р Гагова. Какво безумие! Но може би и съвсем естествен резултат от неусетното приемане на варварските методи за нормален начин на общуване у нас. Та как по друг начин, освен като чиста доза варварщина, може да се опише побоят над лекар, в чиито ръце са проплакали стотици нови животи?

 

И все пак - какъв беше резултатът от станалото с д-р Гагова? Една закъсняла среща на властта с ръководствата на най-големите лечебни заведения у нас, имаща почти протоколен характер, по време на която бяха набелязани поредните „мерки“. И завършила с набиващото се на очи усещане, че отговорността за намаляване на подобни зверства се прехвърля върху плещите на болниците с аргумента, посочен от вътрешния министър Валентин Радев, че „някъде нещо не е направено, нещо липсва“ и че болниците са „част от веригата“. МВР все пак се ангажира със съдействие, като обеща „да обследва“ спешните отделения на болниците и да даде „предписания“. От своя страна главният прокурор Сотир Цацаров обеща механизъм, който да „обезпечи незабавната реакция както на прокуратурата, така и на полицията в случаите на посегателства срещу медицинските специалисти“, както и указания за „бързи производства“ и „за мерки, които са в пълно съответствие със закона и които съответстват на тежестта на тези посегателства“.

 

Защо са нужни специални указания, за да си свърши някой работата, и защо те се дават едва сега? На тези въпроси отговор няма. Очевидно в страна, в която юмруците по лекари и учители станаха почти ежедневие, е необходимо отговорниците по веригата да имат нужда от изрични напътствия, за да вършат това, за което им се плаща. Как иначе биха се обяснили едва трите ефективни присъди за нападения над медицински персонал на фона на десетките подобни случаи? Случаи, които са сигурност са в пъти в повече от тези, които биват оповестени. За много от тях не се съобщава по телевизията и радиото, а причината се крие в това, че освен да ги обиждат и удрят, българските лекари свикнаха и да мълчат. Може би от срам от случилото се с тях, може би от липса на вяра, че нещо ще последва.   

 

Истината е, че с обследвания и предписания побоите няма да намалеят. Нито грубите думи, заплахите и ругатните към представителите на една професия, призвана да спасява живот, макар и в общество, в което очевидно той не струва нищо. И дори директорите на болниците да опашат отгоре додолу лечебните заведения, които ръководят, с камери и паник бутони, не сменим ли „бутона“ в нас самите, нищо няма да последва. Няма ли и бързи и ефективни наказания за нападателите над лекарите и сестрите – също. Група пациенти ще продължават да се „отблагодаряват“ с удари и ругатни над медиците ни, а те ще им отговарят с поредния самолетен билет, който ще им помогне да лекуват една друга група пациенти в някоя друга държава. В противен случай съвсем скоро ще сме изправени пред риска да "натиснем" паник бутона за последния лекар, останал в България...

http://www.zdrave.net

Pin It

Платете онлайн

 

ПЛАЩАНЕ НА ЧЛЕНСКИ ВНОС В ДКБ

Размерът на годишния членски внос в ДКБ е 50 лв., а за специализанти и докторанти - 25 лв. За проверка на дължимите суми по членския внос можете да се обръщате със запитване към техническия секретар на ДКБ на адрес bsc.office@yahoo.com или на GSM 0889 788446. Плащане по банков път, с платежно нареждане по сметката на ДКБ в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК, София 1000, пл.„Света Неделя” 7 SWIFT/BIC: UNCRBGSF IBAN: BG98 UNCR 9660 1001 8539 10 Плащане чрез модула за онлайн плащания (epay сметка / банкова карта / банкомат). Полетата по-долу се попълват на кирилица и сумите са в български лева. След попълване на полетата кликнете върху бутона "Плащане on-line". При дължим членски внос за предходни години, плащането покрива първо членските задължения за изминалите периоди, и след това – за текущата година. Допълнителна информация: ДКБ е "Получател с потребителско ниво 3 – регистриран клиент" в системата на epay.bg. При плащане с кредитна/дебитна карта не е необходимо да въвеждате идентификационен код. А ако сте вече регистриран потребител на epay.bg просто въведете в полетата потребител и парола - съответно вашите данни за epay.bg и си спестете таксата за превода - 2.9% от сумата.

Моля, при всяко плащане вписвайте в полето трите имена и годината (годините), за която плащате членски внос!!!

Име Презиме Фамилия Основание (до 100 знака) Сума
BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg - Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки